Иван Стамболов – Сула, коментар специално за Tribune.bg  Имаше през седмицата и

Иван Стамболов – Сула, коментар особено за Tribune.bg   

Имаше през седмицата и във връзка осъществявания първи мандат анкета, която показваше смазващо превъзходство на мнението „ да има кабинет, все едно какъв “ над мнението „ избори до дупка “. Знам, трагично е. И аз до скоро отхвърлях концепцията за безпринципни обединения като извънредно гнусна и като празненство на лъжата, само че в действителност е по-добре да има постоянно държавно управление, тъй като всеки последващи избори демонстрират все по-уродливи резултати и Парламентът към този момент и на цирк не наподобява. Освен това в страната има да се прави доста работа, ежедневна работа и някой би трябвало най-накрая да се запретне и да я подхване. Иначе концепцията продължава да си е все по този начин гнусна.

Много е значимо да има постоянно държавно управление и по чисто механически аргументи. Трябва да се завоюва време до идващите парламентарни избори, най-малкото с цел да се подредят визиите на гласоподавателите, а партиите да се препозиционират на мира. Да покълне някаква мъдрост, с цел да се избегнат решения, от които след това ще се гледаме с наведени очи. Тази политическа рецесия става неуместна и би трябвало да ѝ се тури край, изключително в този момент, когато положителният остарял свят още веднъж е взел тромаво да се обръща в нова посока и не трябва да изпускаме съответните влакове.

С две думи – анализът на обстановката не е комплициран и може да бъде забелязан по един и същи метод във всички медии. За друго става дума, не за разбора на обстановката, въпреки че и то към този момент е станало тривиално – за реакцията на някои политически хиперактивни детайли, които вкарват и поддържат правилото, че колкото си по-активен, толкоз си по-неадекватен. И се чудя те нагли ли са, тия детайли, или са тъпи. Преценете сами.

Като споделям „ нагли “, имам поради последната опорка, дето комунистите (ГЕРБ и БСП) най-накрая се били събрали и към този момент било ясно кой кой е. Даже се появиха и карикатури в захласнатите от Борисов издания.

А в действителност не знам кой ще му признае на Борисов стигащата до угодничество примирителност в името на това да потече някакъв естествен политически живот в тая клета страна. Гнусят се, клеймят ГЕРБ, задето влезнали в коалиция с Българска социалистическа партия, откакто самите демократични сили отказваха и бойкотираха, увъртаха и извиваха ръце до последния миг, а не помнят, че самата „ Промяна “ дебютира на политическата сцена в коалиция с Българска социалистическа партия. Но това не е изолиран случай. Тези хора нямат проблем да се обърнат на 180 градуса и да не помнят предишното като че ли не е било. Запомнете ми думата, следващата година по това време те ще бъдат аргументирани тръмписти и горестно ще презират всички, които не се, или даже не са в такава степен като тях. Ще ги оплюват и ще им се подиграват. А в случай че погледнеш биографиите и произхода им, косата може да ти се изправи. Повечето от тях са с произход във висшите ешелони на тоталитарния комунистически режим до 1989 година.

А пък като споделям „ тъпи “, имам поради анализите на водещи демократични мислители, които се радват от опцията да има най-накрая някакво постоянно държавно управление. Радват се, тъй като мисълта им тече по този начин: новото държавно управление ще е толкоз окаяно, толкоз тъпо, че ще отврати гласоподавателя, рейтингът на политическите сили, участващи в него, ще се срине до негативни стойности и по този метод „ Промяната “ ще стане първа политическа мощ. Еми, радостно си е, не е ли? Този тип умствен развой ми припомня за нещо, което ми описа през днешния ден моят кинезитерапевт. Имал пациентка, която авторитетно, без, несъмнено, да е здравно лице, му обяснила правилото, на който работят антибиотиците и по-специално по какъв начин е допустимо лекуването на вирусни инфекции с антибиотици (всъщност то не е възможно). А правилото бил следният: вирусите се хранят с бактерии, антибиотиците убиват бактериите и вирусите умират от апетит. Честа дума! Ето за такова мислене приказваме. И си се надъхват един другиго и си имат вяра. Няма други такива.

Виждате, че тук става дума за редовите истерици в обществените мрежи и за техните  интелектуалци (анализатори, коментатори и журналисти), които ги оплождат с хрумвания и гледни точки и ги надъхват, повдигайки бойния им дух. Положението обаче във висшия партиен ешелон не е по-различно.

Завчера Лена Бориславова назова към този момент гласуваното от Парламента държавно управление скандално и некадърно, формирано единствено от политически фигури (и единствено една жена – незабавно се разплакаха най-либералните, само че позволете ми да подмина това). А от какви фигури да е формирано, бе Бориславова! То е все едно да роптаеш, че тимът по висок скок е формиран от спортисти. От какви фигури да е формиран допустимо най-политическият орган в една страна! Ще кажеш: от специалисти. Експертите са шефове на дирекции в министерствата. Политическият кабинет, включващ министрите, заместниците и основните секретари, както сочи името, е формиран от политици, носещи отговорност за провеждането на политиките, за които е дал своя вот „ суверенът “. Може би единствено основният секретар на Министерство на вътрешните работи не е зле да е експерт, както и началник-щаба на армията. Но да си мислиш, че толкоз по-добър министър колкото по-навътре в специалността е някой, това е нискоинтелигентен и ултраляв популизъм. Нито министърът на опазването на здравето е наложително да е доктор, нито пък този на културата – артист (пази, Боже!).

А с цел да забележим какъв брой е абсурден и незапознат кабинетът, дано си напомним държавното управление на Четворната коалиция. Например, министърът на превоза е еднакъв и в двете държавни управления. Друга аналогия е, че и в двата кабинета взе участие Българска социалистическа партия, само че във втория не взе участие Промяната, което, както видяхме нагоре, прави присъединяване на Българска социалистическа партия скандално, каквото в коалиция с Промяната не беше. Припомням и тогавашния напушен министър на културата и онемявам.

Знам, че е дребнаво, знам, че е досадно, само че тези неща би трябвало да се споделят. Неудобно ми е, че всякога, за всяко нещо би трябвало да се занимаваме с Промяната, само че какво да направя – ние, пишещите, единствено следваме тях, излагащите се. Ето, даже Станислав Трифонов не помни, че се е клел да не се коалира с Бойко Борисов, единствено Промяната не си дава ината и когато инатът ѝ стане към този момент несъизмерим, стартира да приказва и да прави нелепости. Изглежда има и значително гласоподаватели, които не си дават ината, тъй като след всичко, което стори през последните години, след всички изцепки, Промяната още веднъж се мъдри в Парламента и желае да ръководи. Мисля, че това към този момент е непристойно, това към този момент е срамотия. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.

* * *  

Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране.

През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха “; сборниците журналистика „ Дзен и изкуството да си обършеш гъза “, „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “ и „ Тънкият гласец на здравия разсъдък “; систематичното управление „ Технология и философия на креативното писне “.

Бил е колумнист във вестниците „ Пари “ и „ Сега “, сп. „ Економист “ и уеб страниците „ Уеб кафе “ и „ Топ вести “, а понастоящем – във в. „ Труд “ и „ Нюз БГ “. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, притежател на огромните награди на Българската WEB асоциация и Фондация „ БГ Сайт ”. Член на Обществения съвет на Българска национална телевизия и на Творческия съвет към Дирекция „ Култура ” на Столична община.